Съдържание Печат
Съдържание на статията
Съдържание
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5
Страница 6

Списание „Правна мисъл” е част от електронната база данни на C.E.E.O.L, в която се съдържат публикации на над 5000 издателя от цял свят. Всеки новоизлязъл брой или отделна статия са достъпни на адрес:

http://www.ceeol.com/aspx/publicationdetails.aspx?publicationId=7a6f0422-58b6-4fb7-8d24-e33241ced670


ПРАВНА МИСЪЛ, 3/2012
 

Правна мисъл, 2/2012

 

АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО

Мария Казанджиева, За правния институт на мълчаливото съгласие / 3

Мълчаливото съгласие, за разлика от проблематиката, свързана с мълчаливия отказ, все още не е подложено на цялостно изследване от гледна точка на административното право.  Проявяваният от доктрината интерес към мълчаливия отказ, и почти липсата на такъв към мълчаливото съгласие са изцяло отражение на различните периоди на нормативно утвърждаване на двете правни фигури. Сравнително нов легален термин, въведен в понятийния апарат на законодателството за първи път със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност - ЗОАРАКСД, правният институт на мълчаливото съгласие се налага все повече в нормативната уредба от последните години.

Мълчаливият отказ и мълчаливото съгласие, представляващи нормативно уредени последици на едно и също неправомерно процесуално поведение – препроизнасянето в срок на административния орган, имат обща правна природа, но общо при тях е и това, че са продукт на еднотипна правна конструкция – на съчетано приложени от законодателя фикция и презумция. Като нормативно решение обаче мълчаливото съгласие противостои на мълчаливия отказ, което поставя въпросът за съгласуване на приложното поле на двете правни фигури.

В тази връзка основен акцент, изведен в статията, е въпросът относно общата нормативна рамка, която Административнопроцесуалният кодекс – АПК, и ЗОАРАКСД създават за уредбата на мълчаливото съгласие в специалните закони. Повод за редица констатации и изводи е илюстрираната с примери специалната уредба на мълчаливото съгласие при нейното разглеждане спрямо общата уредба в АПК, и особено в ЗОАРАКСД. Направеният анализ, който откроява някои аспекти относно правната природа на мълчаливото съгласие, способства за по-ясното очертаване на приложното поле на този институт в рамките на съществуващото разнообразие от прояви на административна дейност.

Според статията именно специалните закони ще покажат конкретните възможности за прилагане на мълчаливото съгласие при воля, то да бъде използвано като нормативно решение и в посока преодоляване бездействието на администрацията в ущърб на законните права и интереси на гражданите, и в посока рационализиране на административните режими. Обоснована също така е необходимостта от обща уредба на института, изведена на основа на типовите случаи в специалните закони, основана на ясно разбиране за неговата правна същност и съобразената в рамките на кодифициращия административноправната материя АПК. Изводът, който налага статията, е, че действащият  ЗОАРАКСД като правна рамка и нормативни решения не може и не осигурява в необходимата степен такава обща уредба.

 

 

ФИНАНСОВО ПРАВО

Александър Александров, Въпроси на запазването и балансовото отчитане на придобитите собствени акции / 19

Статията разглежда въпроса за предимствата и недостатъците на възможността акционерните дружества да запазват придобитите собствени акции. Посочени са различни аргументи в полза на двете гледни точки – за и против допускането на тази възможност. Разгледан е и въпросът за мястото на придобитите собствени акции от гледна точка на структурата и съдържанието на счетоводния баланс, както и правни аспекти на различните подходи за счетоводното им отчитане, съгласно Националните счетоводни стандарти и Международните счетоводни стандарти. Този въпрос е от съществено значение, защото начинът на счетоводно отчитане може да създаде опасности за дружеството, кредиторите, акционерите и бъдещите инвеститори. Чрез начина на счетоводно отчитане, тези групи лица биха могли да бъдат въведени в заблуждение относно реалното финансово положение на дружеството. В статията са анализирани конкретните опасности, които счетоводното отразяване на придобитите собствени акции може да създаде, като и защитните мерки, които търговският закон предвижда, за да се избегнат тези опасности.

 

 

ДАНЪЧНО ПРАВО

Красимир Мутафов, Специални разпоредби по отношение на новите превозни средства по реда на ЗДДС / 35

 

ТЪРГОВСКО ПРАВО

Златка Вангелова, Лица, притежаващи правомощието да назначават ликвидатор в акционерно дружество / 44

Статията разглежда отделни групи случаи на прекратяване на акционерното дружество с оглед лицата, които са оправомощени да го прекратяват – доброволно (по решение на общото събрание), принудително (по решение на съда, както и в случаите на § 5, ал. 2 ЗТР, като поради големия брой непререгистрирани до 31.12.2011г. дружества законодателят е предприел същите да бъдат прекратени ex lege, а не със съдебно решение) и автоматично (когато основанията за прекратяване са предвидени в устава, като не е необходимо допълнително волеизявление нито на съда, нито на общото събрание).

            Обръща се внимание на една особеност при принудителното прекратяване, според която макар че дружеството е прекратено от съда, в някои случаи не съдът, а длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава ликвидатора. Критикува се застъпено в правната литература и в съдебната практика мнение, че длъжностното лице по регистрацията може да назначава ликвидатор само в изрично предвидени в закона случаи на принудително прекратяване. Авторът защитава тезата, че разпоредбата на чл. 266, ал. 2, изр. 2 ТЗ е обща за случаите на принудително прекратяване и щом законът не посочва изрично кой следва да назначи ликвидатора, това ще е длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията според споменатата разпоредба.

 

 

НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

 

Цветана Петрова, Целта като субективен елемент на престъпното деяние / 59

В статията накратко е представена същността на целта като психологическа категория. Целта е стремеж да бъде задоволена определена нужда, да се постигне желан за дееца резултат. Тя определя насоката на деянието и кореспондира с мотивите, начините и средствата за осъществяване на деянието и решението за неговото извършване.

Проявленията на целта в наказателното право са обособени в четири групи. Целта е разгледана като: 1. елемент от съдържанието на прекия умисъл; 2. самостоятелен признак от състава на определени престъпления; 3. подразбираща се от естеството на престъплението или дадена в закона с формулировката „ за да”; 4. субективен признак, служещ за декриминализация на определени деяния. Подчертано е наказателноправното значение на целта при всяка от групите случаи. Относно декриминализиращите обстоятелства, най-голямо внимание е отделено на последното уредено в закона такова – извършване на деяние от служител под прикритие в рамките на неговите правомощия. Чрез обзор на чужди законодателни решения е аргументирана нуждата от по-подробна уредба на института по чл. 12б от българския Наказателен кодекс.

 

Стефан Гайдарски, Наказателноправни гаранции на правото на здравословни и безопасни условия на труд / 73

 

Статията обхваща теми, които са насочени към наказателноправната защита на правото на здравословни и безопасни услоия на труд. Наказателноправната система и нейните инструменти са едно от мощните средства реализиране на посочената защита, която е насочена към случаи, обективиращи създаването на опасност за живота и здравето на наетите. Най-често субектите на престъпното деяние са работодатели, които не се осигурили здравословни и безопасни условия на труд. В член 136 от Наказателния кодекс  на Република България са описани важните характерни белези на престъплението. Когато тези особености променят негативно обективната действителност, възниква основание за наказателна отговорност. Изложението е насочено към разкриване на практическите проблеми на наказателноправната защита на правото на здравословни и безопасни условия на труд. Двете алинеи на член 136 от българския наказателен закон, които са сериозно повлияни от наказателното право на бившия Съветски съюз, са анализирани подробно и отчасти са критикувани, в това число по отношение на юридическата техника. От друга страна текстът съдържа някои предложения de lege ferenda, които биха имали значение за бъдещото развитие на наказателноправната защита на трудовите права.

 

МЛАДИ УЧЕНИ

Радослава Янкулова, Проблеми на конституционния процес / 86

Статията се занимава с проблемите на конституционния процес. Разгледан е актуалният въпрос за достъпа до Конституционния съд. Направен е кратък анализ на субектите, които могат да сезират Конституционния съд, както и конкретни предложения de lege ferenda за улесняване достъпа до съда.

            По-нататък авторът се спира на искането като процесуален инструмент за сезиране на Конституционния съд. Очертани са общите изисквания , на които трябва да отговаря всяко искане до Конституционния съд, както и специфичните изисквания за допустимост на искането по спор за компетентност и искането за тълкуване.

            В заключителната част се анализира правният ефект от решенията на Конституционния съд, обявяващи противоконституционност на закон. Припомня се решение на Конституционния съд №22 от 1995г.В тази връзка авторът счита за полезно да се предвиди възможност за временно отлагане ефекта от решението на Конституционния съд, като се даде по този начин време на законодателя да приведе уредбата в съответствие с Конституцията, както е в Австрия например.

 

 

СЪОБЩЕНИЯ

Гергана Маринова, Софийско правно общество / 100

 

Свилена Димитрова, Френският закон за подизпълнението от 1975 г. – по-добрата алтернатива на договора за изработка / 101

 

Synopses / 104

 

Table of Contents / 107


№ 1/2012 г.

АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО

Николай Николов, Oснования за образуване на производство по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси / 3

 МЕЖДУНАРОДНО ПУБЛИЧНО ПРАВО

Антон Петров, Основни принципи на международната търговия с услуги в рамките на Световната търговска организация / 17

Пламена Б. Караиванова, Mерките за укрепване на доверието и сигурността – между политиката и правото / 42

Цветанка Лозанова, COST ACTION ISO602 “Международното право във вътрешните съдилища” и участието на България в нея / 61

НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ

Янислава Чанкова, Правна регламентация в Европейския съюз на специални права на хората с увреждания и на хората с ограничена мобилност при пътуване с въздушен транспорт / 70

Гергана Белова, Референдумите, международните договори и Европейският съюз / 78

РЕЦЕНЗИИ

Гергана Маринова, Възстановително или наказателно правосъдие? / 92

Георги Пенчев, Полезно изследване в областта на екологичното право в Русия / 94

Synopses / 97

Table of Contents / 99


Правна мисъл

№ 4/2011 г.

 

20 ГОДИНИ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА КОНСТИТУЦИЯТА

Емилия Друмева, За Конституцията / 3
Стамен Янев, Еволюцията на българското кон­ституционно право и членството на България в Европейския съюз / 9
Владимир Христов, Идеите на политическите партии за промяна на действащата Конституция / 17

НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

Ралица Костадинова, Особености на диспозициятаи изпълнителното деяние на тран-спортното престъпление по чл. 342 от Наказателния кодекс / 23

МЕЖДУНАРОДНО ПУБЛИЧНО ПРАВО

Цветана Каменова, Агресията в международнотоправо / 3

ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО

Александър Корнезов, Процесуални предпоставки за до­пустимост на иска за установяване на неизпълнение на задълженията на държава – членка на ЕС / 54

Янислава Чанкова - Дочева, Правна регламентация в Европей­ския съюз на правата на пътниците във въздушния транспорт / 69

НАУЧЕН ЖИВОТ

Ярослава Генова, Правната наука – традиция и акту­алност. Национална научна конфе­ренция на Юридическия факултет на Пловдивския университет„Паисий Хилендарски” / 85

ГОДИШНИНИ

Сто години от рождението на акад. Любен Василев / 88

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / 94

ANNUAL CONTENT / 97

 

№ 3/2011 г.

ГРАЖДАНСКО И СЕМЕЙНО ПРАВО

Велина Тодорова, Пътуване на дете в чужбина: принципите на семейното право и съдебната практика / 3

ТЪРГОВСКО ПРАВО

Беанета Василева Янева, Въпроси по имплементацията на Директива 2005/56/ЕО в Търгов­ския закон / 30

НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

Пламен Панайотов, Съобразяването на наказателноправните стандарти на ЕС в областта на околната среда по българския НК / 59

НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС

Герасим Геров, Досъдебното разследване и достъпа до съд, прокламиран от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи / 79

ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО

Надя Недялкова, За правото на свободно движение на хора в Европейския съюз / 92

НОВИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАВОТО

Стоян Ставру, Интелигентните агенти – нов пра­вен субект или специфична форма за изразяване на воля / 102

ДИСКУСИИ

Нейко Димитров, Индивидуализация на поземления имот и право на собственост / 112

 Synopses / 120

Table of Contents / 124


 
web site design